Съдържание:
А) Въведение, теза – За или Против помощи за бизнеса
Б) Примери от типа „Болен, здрав носи“
В) Изводи и декларации  

А) Въведение, основни тези:  - Необходимост от мерки за подпомагане на бизнеса  - Раздута разходна част на бюджета  - Социална справедливост Всички искат да правят бизнес, на някои им се удава, на други – не. Трябва ли да помагаме на тези, на които не им се удава? Не, разбира се, освен, ако сами не направим този свой Личен избор. Откъде накъде аз ще бъда задължаван от некадърни или корумпирани министри, държавници или общинари да помагам на някой друг да си върти или спасява собствения бизнес? Нали всеки бизнесмен или бизнесдама трябва да си преценяват рисковете в т.ч. от природни бедствия като земетресения, наводнения, свлачища, бури, градушки, пожари, както и от политическата и икономическата среда, войни и други човешки фактори?!  

Б) Примери от Частния Бизнес, неподредени по важност, приоритет или хронология:

    1. Транспортен бранш в т.ч. пътнически превози в рамките на съответното населено място или извън него, с изключение на таксиметровите услуги
Поскъпнало горивото, както и другите разходи – поради война, инфлация и други фактори – без значение какви. Фирми са заплашени от фалит, търпят загуби, реват по телевизиите за подпомагане от държавата и искат срещи с изпълнителната власт за обсъждане на мерки за подпомагане на бизнесите / бранша. Казаха, че ставало дума за около 20% от фирмите – превозвачи, предимно малки и средни. Очевидно, сметката на съответните господа и дами не излиза. Очевидно има 20% излишък от подобни фирми на пазара. Трябва ли аз да им покривам загубите чрез субсидии и помощи т.е. да ги издържам? Не, разбира се! Мога само да им вляза в положението като им предложа да вдигнат цените на услугите си. По този начин аз – като потребител на техните услуги ще им помогна директно, нали?! Защо трябва всички граждани на страната в т.ч. тези, които не потребяват конкретната услуга да помагат на закъсалия бизнес? От солидарност ли? Нима става дума за медицински проблеми с невъзможност за персонално разрешаване? Или за бизнес от критична важност за националната сигурност? Защо иначе трябва да ме е грижа за нечий чужд бизнес?
Какво да направи държавата в този случай? Нищо, освен да ги изслуша щом настояват и да им влезе в положението – като мен. Ама те не искали да си вдигат цените, защото щели да загубят клиенти. Да, така е, и това е част от рисковете на пазарната икономика, които бизнесите са приели и би трябвало да са оценили, започвайки, планирайки и развивайки съответната дейност. Вероятно едрият бизнес ще оцелее поради наличие на буфери за такива ситуации и възможност за задържане цените на услугите, или поради членство в браншови организации (картели), които вдигат цените едновременно или лобират пред изпълнителната или законодателната власти за съответни мерки – субсидии, помощи и др.
Някой може да каже, че не е толкова просто, защото например има малки населени места или отдалечени райони с малко движение, пък дори и в големите градове, където има нужда от линии за пътнически превози, макар и работещи на загуба. Да, за такива случаи съм съгласен, че трябва субсидия от общината или държавата. Но нещата изобщо не са и толкова сложни, защото България е малка и никак не е трудно да се състави карта и база данни за необходимостта и нуждите от такива линии в цялата страна и на тази основа да се прецени дали транспортът да бъде общински, държавен или субсидиран частен (може на концесия след обществена поръчка). Този регистър, разбира се трябва да бъде публичен и да съдържа освен имената на фирмите и размера на субсидиите.

  2. Свлачища и други природни бедствия
Трябва ли държавата или общината да помага на частния бизнес – в случая на пътя Смолян – Пампорово – на туристическия и транспортния (поради необходимост от обход)? Не, разбира се. Аз ли съм виновен за свлачището, аз ли съм го причинил, че да плащам на губещите от него бизнеси? Когато е нямало свлачище, те са били добре, прибирали са нашите (на туристите) пари, възползвайки се от даденостите на района, без да са правили други обществени разходи, в т.ч. мерки за предотвратяване на потенциални свлачища и, заплащайки евентуално само 10% данък печалба. Но 10% удържат и от моя доход докато работя за нечий частен бизнес, нали? Освен това плащам и 10-те процента на държавните служители, които освен, че не си ги плащат сами, са застраховани и срещу инфлацията. Проблемът, очевидно е локален – общински и от него страда не само локалният бизнес, но и всеки, който ползва този път, най-вече местните жители – тях кой ще обезщети за обхода? Защо те, а също и ние – всички останали трябва да плащаме за загубите не местните бизнеси? Иначе да, естествено, че общината и държавата трябва да възстановят пътя, но това са единствените разходи, които те т.е. ние трябва да направим. Ако се намерят виновни – да възстановят разходите.
Свлачище разруши и крайбрежния път между хотел Журналист и Златни пясъци в района на ресторант Трифон Зарезан преди десетки години. Пътят е затворен за автомобили и до днес.
Ако става дума за повредени сгради / постройки представляващи единствени жилища за съответните физически лица, които нямат застраховка срещу бедствието, и не използват жилището за развиване на стопанска дейност т.е. за бизнес, естествено ще бъдем солидарни и няма да оставим никого на улицата.

  3. Дъждове, слани, късни снегове и други природни бедствия
Проблемът на кюстендилските производители на череши не е по-различен от този на туризма в Пампорово – провален туристически или селско-стопански сезон. Аз ли съм виновен – не. Застраховани ли са производителите, оценили ли са правилно рисковете – техен си проблем. Трябва ли да плащам за техните загуби – не. Ако толкова искам череши, ще си купя сливенски, охридски, солунски или македонски, дори, ако са скъпи. Знам, че бизнесът не е лесен, но също така гледам и телевизия и виждам, че има производители, които взимат необходимите мерки за защита, а също и специалисти, които допускат, че съответния район е с повишен риск от образуване на слана, което би трябвало се отчете от производителите.
Аз лично, но също и много други като мен, сме лично потърпевши от същите бедствия. Имам няколко загинали и закъсали кайсиеви и черешови дървета в личната градина/двор от същите тези природни бедствия. Мен кой ще ме обезщети?! Значи аз, като най-дребен производител – за собствени нужди, ще си покривам сам разходите, но едновременно с това ще бъда задължаван да покривам и разходите на едрия бизнес, който ще прави пари от това, откъде – накъде?

  4. Загуби на други земеделски производители и фермери, забавени или неизплатени субсидии
За какви изобщо субсидии става дума тук – държавни, европейски? Очевидно отново става дума за частни бизнеси, по-големи или по-малки – без никакво значение за мен, откъде накъде аз ще бъда задължаван да покривам техните загуби, без значение какви са причините за тях? Ако реколтата е слаба, да си вдигнат цените (като в пример 1). Ама те не искат, защото имало евтин внос. Ами ако искат, никой не ги кара насила. Защо, обаче аз трябва да избирам българското, заплащайки по-скъпо чрез субсидиране и помощи, помпайки по този начин инфлацията и вдигайки съответно цената и на вноса?
Български производители изнасят ягоди за Румъния, а български търговци внасят ягоди от Гърция. Защо трябва да избирам българското и да заплащам повече за него – за да помагам на нечий чужд бизнес (той може да е роден, но не са ми роднини) да поддържа високи цени, които да заплащам допълнително когато отида на пазара? Да помпам инфлацията и да вдигам цените по този начин и на вноса?
Гръцки земеделци блокират границата през зимата и изнудват държавата си и Европа за субсидии – ами какво друго да правят тогава, когато земята, а също и те си почиват, а техниката трябва да се поддържа в работно състояние? Очевидно много от тях, а вероятно и наши родни (да не се бърка с близки и роднини) производители са заложили възможностите за субсидии като основно приходно перо в техните бизнеси. А не би трябвало да е така, защото земеделското производство и животновъдство са бизнеси като всички останали и всички би следвало да си преценяват рисковете, които поемат, а не само печалбите, които биха могли да реализират.
Някой ще каже: „Ама тук става дума за изхранване, не е толкова просто“. Да, не е – затова има държавни структури – за да следят за нуждите на населението от една страна и за наличностите – от друга, в т.ч. възможностите за внос или за ограничаване на износа. И не забравяйте, изхвърлят се тонове храни от магазини и ресторанти (донякъде и поради завишените им цени), но също и от бита, които не могат да бъдат усвоени, докато в същото време има бедстващи и мизерстващи хора в страната и по света, на които никой не помага, нещо повече – искат от тях да помагат на едрите бизнеси за тяхната издръжка и процъфтяване.

  5. Таксиметрови услуги
Общини определят минимални ставки за км на услугите – откъде накъде, защо аз трябва да гарантирам издръжката на нечий чужд бизнес? Определя се лимит за броя на такситата в населеното място – откъде накъде, пазарът да определя както цената така и броят им! Защо това се допуска? Защото управниците нямат гръбнак или са корумпирани. Защото се поддават на натиска на протестиращите по улиците таксита, или на парите. Защото браншовите организации (картелите) диктуват условията – откъде накъде, къде тук са икономическата логика и социалната справедливост? Защо да няма възможност за повече или за по-евтини таксита?
  Много ме е яд и се дразня на журналисти от медиите, които отразяват оплаквания, възмущения, протести и други подобни прояви на частни бизнеси, търпящи загуби и задават въпроси на тях или във вид на обръщение към изпълнителната власт едва ли не като адвокати и представители на бизнеса или отрасъла и сякаш изразяват общественото т.е. нашето мнение от типа на: „Какви мерки трябва / следва държавата да предприеме за подпомагане на бранша / фирмите / българските производители, за да се справят с кризата?“ Алоу, на теб който ти каза, че държавата трябва изобщо да предприема нещо и кой те е упълномощил да говориш от мое име?

  6. Цена на тока за бизнеса и за бита
Доскорошният служебен министър Трайчо Трайков излезе с предложение държавата да заплаща 50% от цената на тока за бизнеса, превишаваща 63 EUR/MWh за 3 години напред. Това щяло да помогне на бизнеса да прави инвестиции. От друга страна, същият твърди, че битовият потребител е защитен от държавата с определената фиксирана цена за бита и се предполага, че ние трябва да сме доволни, благодарни и спокойни от този факт, нищо че цената за бита се вдига всяка година от 1-и Юли. Обаче, този иначе симпатичен и интелигентен на вид младеж не ви казва два основни и много важни факта, които може да ви накарат да промените мнението си за него, а именно:
  6.1. Защо точно 63 EUR/MWh – защото това е средната пазарна цена на тока за 2025г т.е. ако има поскъпване, се очаква ние всички да помагаме на бизнеса.
  6.2. Каква е цената на тока за бита изразена в EUR/MWh – 107 за дневна тарифа, 46 за нощна, средно при отношение 16:8 в денонощие - 87 EUR/MWh.
Значи, не стига, че плащаме по-скъп ток от бизнеса, ами трябва и да им помагаме?!  При това бих запитал младежа дали спи спокойно като си легне вечер? Дали съвестта му е чиста? А също и, ако мен лично ме компенсират за разликата, дали не знам как да си инвестирам спестените пари?!
Че, аз, ако имам избор дали да плащам тока за бита на фиксирана или на пазарна цена като нищо мога да избера пазарната. Ето това е, което може и според мен трябва да направи държавата за всички нас в това отношение – да ни даде избор! На всичкото отгоре и с цялата си наглост някакви псевдокомпетентни личности твърдят по телевизията, че токът ни е скъп заради многото ФЕЦ / ВЕИ и необходимостта от тяхното присъединяване и балансиране. Алоу, вие с кого се будалкате – това са разходи, които съответните бизнеси / производители си поемат, изобщо не си правете илюзии да ги прехвърляте върху всички нас – обикновените граждани и потребители.

  7. Covid 19 Закъсаха много бизнеси – туристически, ресторантьорски, транспортни. И аз какво да направя – да им помагам ли? Не, разбира се. Просто икономиката замря, замръзнаха и заплатите в пострадалите фирми, а някои останаха и без такива, което пряко удари обикновените граждани. И какво се очакваше от тях / нас – да помагаме на едрите бизнеси да оцелеят, защо – защото са големи работодатели ли? Защо да помагам на бизнеса когато така или иначе има Агенция по заетостта и ТБ чрез които помагаме на безработните. А бизнесът ще се преструктурира и ще оцелее сам, ако има тези качества.

В) Изводи и декларации

  1. Трябва ли да има държавни / общински субсидии за частния бизнес? НЕ. Освен ако не става дума за специфични и незаменими производства на стоки и услуги от значение за националната сигурност.
  2. Трябва ли да има европейски субсидии за частния бизнес в целия ЕС? НЕ. Освен ако не става дума за специфични и незаменими производства на стоки и услуги от значение за европейската сигурност. Именно това би позволило на българските производители и доставчици на услуги в т.ч. транспортни да бъдат конкурентни на европейския пазар. Затова, моля, протестирайте в Брюксел, а не в София или по границите и пътищата на страната! И нека най-сетне държавата в лицето на правителството покаже гръбнак пред Европа с подобно предложение и настояване, а не само да се кланя и да изпълнява директиви и регламенти.
  3. Ако някой министър или общинар си позволи без мое съгласие и разрешение да финансира частни бизнеси с публични / обществени средства, ще му поискам оставката веднага.
  4. Всеки – личност или партия, който възприеме тези мои виждания и се съгласи да ги следва, ще получи моя глас на следващите избори.

за дребния едноличен бизнес, при която държавата не дава никакви пари, под каквато и да било форма, а само предоставя данъчни облекчения за децата на собственика на едноличния бизнес, тоест, Бащата, Главата на семейството, съответната съвкупна годишна сума да му се приспада при годишното данъчно облагане?

Честно казано не съм запознат с тази тема, в изложението си съм се опитал да засегна големите държавни разходи, засягащи всички нас.
Също така не ми е много ясен въпросът - ако под съвкупна годишна сума имате предвид сумата от облекченията за децата, то според няма смисъл да се претендира тези "облекчения" да играят втори път роля на такива - този път при данъчното облагане.
Инак, за стартиращ ЕТ / микро-бизнес бих предложил да отпадне задължителното осигуряване на управителя/собственика върху минималната заплата и същият да се облага върху реалния доход, ако той е под минималната заплата или върху избран от него доход равен или по-голям от нея.

... точно в това е работата. накратко, Корнелия Нинова успя през, мисля, 2020 или 2021 г., да прокара закона за данъчните облекчения за млади семейства до 3 деца до 18 г., където бащата има едноличен бизнес. На 1 дете 600 лв данъчно облекчение месечно, за пример, ако са 3 дечица: това прави общо 21 600 лв годишно, ако бащата е заработил примерно 30 000 лв чиста печалба, тази сума се приспада и остават 8 400 лв за годишно данъчно облагане.

Държавата има осезаем демографски ръст, без да дава никакви пари на ръка, което е единственият добър вариант, а семейството е финансово обезпечено със средства, които самият баща е заработил.

за жалост идеята на Нинова е половинчата, защото за 3-тото дете сумата трябва да е минимум двойна в сравнение за първото и второто, за да се премине една психологическа граница. В резултат има силен ефект за първите 2 дечица, които са с много малка разлика в годините, от 1 до 1,5 макс, можете да го забележите с просто око, ако отидете някой топъл слънчев ден в близкия до вас парк.